Не просто ресторант

Now for this: Мисля, че ONÀ няма логика да се нарича "ресторант", защото освен че ти сервират храна, няма други допирни точки с тази дума. Преживяването е по-скоро пътешествие, отколкото вечеря. Тръгваш от София (или от друг континент изцяло, което също не е невероятно, защото чухме и за такива случаи) и това е всъщност стартът на цялото приключение. По пътя виждаш много красиви места и в часовете извън гъмжилото, което е животът в големия град, постепенно навлизаш в един по-тих свят, по-близък до натуралната ти природа. Колкото повече се доближаваш до заветната точка толкова по-зелено и диво става, докато не стигнеш до къщите в Стакевци, където ни посреща и настанява самият Filip Zahariev. Пояснявам, че това е човекът, който е създателят на ONA, човек, който цял живот се е занимавал с готвене, пътувал и работил из цял свят и е бил главен готвач в ресторанти със звезди Мишлен. Предварително не исках, но днес се поинтересувах за датата му на раждане и я намерих онлайн. Виждайки картата му ми стана ясно защо е толкова естествен и непринуден, въпреки нивото му. Тази Луна Водолей, която толкова мрази нормите и ролите в това общество, заедно с пионерския ум на Меркурий в Овен, любовта към вкусовете, формите и цветовете на Слънце в Телец и разбира се неуморимата и нескончаема амбиция и усърдие на Марс в Козирог. Като астролог бих казала, че съставките в неговата карта наистина създават условията за един съвършен финален продукт, който обаче не помпозничи излишно, а оставя личния опит да говори за себе си. Защото едно такова fine dining преживяване лесно можеше да е префърцунено и изкуствено напомпано с много усещане за патос и драматизъм, но всъщност беше като прибиране "у дома на село". Къщите са стари, но реновирани и запазени в класическия им вид, а самата вечеря се осъществява на метри от кухнята в уютна стая, осветена от пламъците на печката и свещите по масата. Влизайки те посрещат с плетени терлици, които да обуеш и другото много интересно е, че всички гости споделяте една маса. Сядаш с шест до осем абсолютно непознати човека, за които ти също си ново лице. Интровертът в мен беше ужасен от тази идея, но до края на вечерта разбрах, че именно тази част беше една от най-ценните и ключови части на цялото нещо, защото виждаш как хората толкова бързо се сплотяват и толкова лесно намират начин да се свържат. Виждаш любовта и братството, просто защото сме хора, а не защото сме роднини, защото се познаваме, защото някой с нещо е длъжен на някого, не, просто защото сме там и сме заедно и изживяваме едно и също нещо. Вечерята е с предварително подготвено (уж) седемстепенно, тайно меню, но и там правилата са условни и всъщност беше девет или десетстепенно, вече нямам спомен. Споменът от самите ястия обаче със сигурност ще бъде жив в продължение на месеци. Абсолютно не съм готова да кажа, че всичко ми е харесало страшно много, защото имаше елементи, които просто аз самата не ям или като комбинации просто не харесвам. Това обаче няма връзка с изпълнението, с презентацията и с качеството на продуктите и тяхната обработка. Да не говорим, че съм човек, който харесва странни, експериментални комбинации и един от десертите (шоколад с... манатарки) просто ме зашемети и сигурно ще го сънувам и бленувам дълго, но други на масата зашемети по... различен начин. Имаше различно вино или друга алкохолна напитка за всяко едно ястие, имаше amuse bouche, имаше finger food, имаше топъл бульон, имаше palate cleanser, имаше ястие с превъзходно приготвена местна риба, имаше ястие с тиква и трюфел, имаше уасаби мус (без който няма да живея този живот и Филип, ако четеш това, давам бъбрек и едно прераждане за рецептата), имаше дори street food, ако street food-а беше на рецепторни стероиди, имаше не един, не два, а три десерта (защото правилата, както разбрахме са за хората, без въображение), от които ти се плаче и искаш да ги изядеш, но не искаш да ги изядеш, защото това означава да ги няма вече и... не искам нито да споделям вкусовете, защото е хубаво да има мистерия, но най-вече не искам да си ги спомням и вкусвам в главата си единствено, защото ще намразя реалността. Реалността, в която на 190км от тук нови гости ще седнат днес на тези удобни и меки столчета и ще опитат това меню, а аз ще съм в София и ще си поръчвам пица за вечеря. Въпреки ужасните осъзнавания и остатъчни ефекти от срещата с нещо толкова чисто, истинско, направено с вкус, любов и искрено желание, а не по задължение и в стресова обстановка, за мен това преживяване беше наистина ценно и колкото повече време минава толкова повече тази цена се покачва. Мисля си за всичко, което изпитах там. Благодарна съм дори за главоболието си, което ми показа че има хора, които не ме познават и може би никога повече няма да видя, които ще напуснат вечерята и ще излязат в студа навън, за да отидат в съседната къща, където са отседнали, за да ми донесат нещо, което да изпия, за да се почувствам по-добре. Хора, с които се смеем и шегуваме, сякаш се познаваме от години. Храна и вкусове и комбинации, които знам, че няма да опитам отново, освен ако не се върна там, преди на Филип да му щукне смяна на менюто (което ще е буквално утре, предвид картата му). Няма да забравя и как той и гост готвача (който също е на световно ниво, а готви в селце с население под двеста човека), с когото заедно приготвиха всичко за нас тази вечер, седнаха на масата с нас след вечерята и дълго обсъждахме въпроси около храната, както и личния им път до този момент, което беше истинско вдъхновение и внесе допълнителна стойност към преживяването. Легнахме си на топло, уютно и чисто заредени не само с изкуство, под формата на множество ядливи произведения, но и много храна за размисъл относно това колко е важно човек да вярва в мечтите си и да се бори за тях, дори когато всички вярват повече в провала, отколкото в успеха ти. Хората много често се обезверяваме, когато срещаме опозиция или не усещаме подкрепа, но ми се иска всички да сме повече като Филип и да вярваме точно толкова силно в мисията си и да се борим здраво и упорито с трудностите, не давайки възможност лошият изход да бъде опция. Искрено благодарна съм на всички замесени в това преживяване и... вероятно най-късно лятото няма да се стърпя и ще се върна за още. ✨