Внимавай какво си пожелаваш…
Внимавай какво си пожелаваш… понякога наистина се сбъдва.
Направихме го — но още изглежда нереално. Някъде между умората, съмненията и едно странно чувство на гордост се роди това място. Без излишен блясък и без съвършенство — само инат, малко лудост и отказ да се откажем.
В едно малко селце в Северозападна България създаваме нещо, което може да застане редом до най-добрите — не заради звезди и признание, а просто от любов към готвенето и кефа да го правим по нашия начин.
Внимавай какво си пожелаваш…
Ей го на, моето най-силно желание взе, че се сбъдна.
Та и аз като Snoop Dogg, искам първо да благодаря на себе си. За това, че вярвах в себе си и не позволих на никой и нищо да ме убеди, че тая лудост всъщност наистина е лудост. За това, че никога не съм позволявал на никого да ме разубеди, да направя нещо, което вече съм си наумил, и за това, че запазих спокойствие и не убих нито един майстор, нито един служител на ВиК, нито един служител на ЧЕЗ, нито една ленива лелка в нито една държавна институция, и изобщо- никой.
След това, искам да благодаря на този, който е измислил валериана, на Sadhguru и Tyson Fury за мотивацията!
“ОНА̀” е факт.
Заработихме. Все още ми е трудно да го осъзная, трудно да го асимилирам въобще, а най-трудно- да се изкефя от сърце, но това сигурно е нормално. Едва днес намирам сили да седна на спокойствие с телефона в ръка и да напиша няколко думи за реализацията на този дългоочакван от мнозина проект. И най-вече от мене си. Щеше ми се да го направя веднага след отварянето на 1 декември, да нащракам яките снимки с камерата, да разкажа за менюто и да го направя някак си тържествено. Снимките и клипчетата обаче са от нашите гости или от сторитата ми в Инстаграм, защото просто, дори не знам къде по дяволите ми е камерата. За обработка на снимки даже не смея да си помисля. Изтощен съм на умирачка, притеснявам се за 1500 неща, осъзнавам още толкова по трудния начин, и в същото време хем си повтарям, че съм изключителен олигофрен без капка разсъдък, хем го гледам това място отстрани и се изпълвам с едно супер странно удовлетворение. Ама наистина странно! Примесено със смях, яд, щастие, със страх, с насмешка, ирония, обърканост….
Северозапада си е мелачка братче. Ама ще те смеля, ако му се дадеш. Ние намерение да му се дадем нямаме. И сме готови да се справим с всяка гадна мръсна трудност, която ни се изпречи на пътя. Ще се знае, че в едно малко селце в Северозападна България има място, което по нищо не отстъпва на нито един fine dining ресторант в големите европейски градове, ако ще със Станката Stanislav Svetiev да трябва да готвиме само на огън и да си мъкнем вода от изворна чешма!!! Пак ще направиме най-доброто меню, пак ще изпращаме най-щастливите гости, и за звезди Мишлен въобще не ни е зор. Искаме просто да си готвим на спокойствие и да ни е кеф.
